Биографични данни: Роден на 25.06.1909 в гр. Ловеч. През 1928 г. Димов постъпва във Ветеринарномедицинския факултет на Софийския университет и през 1934 г. се дипломира като ветеринарен лекар. Работи в Софийския централен бактериологичен институт, в Областната ветеринарно-бактериологична станция в Бургас, като участъков ветеринарен лекар в село Ваксево (Софийско) и в Кнежа. В периода 1939–1943 е асистент по анатомия във ВМФ на СУ, от януари 1943 – март 1944 е специализант по хистология на нервната система в Мадридския институт „Рамон-и-Кахал“, доцент в Агрономическия факултет на Аграрния университет в Пловдив (1946–1949) и в Селскостопанската академия в София (1949–1952), професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни във ВССИ, София (1953–1966). Димитър Димов е автор на над 20 научноизследователски труда в областта на ветеринарната медицина, а след 1966 в архива му са открити нови планове и ръкописи за 2 книги върху теория на отражението. Умира от инсулт на 1.04.1966 г. в Букурещ. Димитър Димов е автор на три романа: „Поручик Бенц“ (1938), „Осъдени души“ (1945) и „Тютюн“ (1951), оставя и един незавършен роман – „Ахилесова пета“. Съществено място в творчеството му заемат драматургичните текстове: „Жени с минало“ (1960), „Виновният“ (1961), „Почивка в Арко Ирис“ (1963). От началото на 1940-те Димов публикува разкази, пътеписи, откъси от романи и драми в периодичния печат. От март 1964 г. до смъртта си е председател на СБП.